Посвещавам тази книга на безсмъртната си ДУША!
“Да бъде мир с читателя! Ако някога той почувства
потребност от нашите симпатии и духовна помощ, нека само
ни призове в мълчание и ний ще му отговорим!”
Рамачарака
Личният ми принос към тази книга се свежда единствено до обобщението на позанията, до които достигнах водена от безкрайното си любопитство към заобикалящият ни свят. Но за да се заема с нейното написване, което, впоследствие, се оказа нелека задача, беше провокирано от, буквално, погрешните интерпретации на нашето Минало, наложено от учените през последните 2-3 века. Те избягват като “дявола - тамян” езотеричната страна на човешката история, за която, разбира се, не са и подготвени, а тя представлява Базата на нашето Битие и затова в никакъв случай не може да бъде подминавана с високомирно мълчание или… недомлъвки. Както една сграда постепенно се издига от основите към покрива, така е разгъната и спиралата на нашата еволюция, а това, което ни предлагат сегашните историци напомня, по-скоро, за “претърсване на керемидите”, отколкото реална реконструкция на историческите събития, нещо, което вече не се харесва на все повече хора. Науката История трябва да придобие интер-дисциплинарен характер, включвайки в себе си и доста други специалности, защото съдбините на човечеството са тясно свързани с планетарните цикли на Земята, а те, от своя страна, се подчиняват на космични Закони, валидни и за останалите небесни обекти. Та, просто няма как да бъде заобиколена така презираната от материалистите ОКУЛТИКА, защото се оказва, че само тя е съхранила Ключовете към вече непонятните за нас Мироглед и Морал на нашите Предци. Много фактология е оцеляла и във фолклора, митовете и епосите на народите, но колцина “специалисти” гледат с нужната сериозност на втъканите в тях алегории и символика. “Библията”, която минава за най-добре познатото езотерично четиво, притежава едва 3 от общо 7-те степени на закодираност, с които са си служели някогашните Посветени, но дори простена, тя пак не е тълкувана правилно от юдейските и християнски теолози. Същото се отнася и до останалите древни текстове, които не могат да бъдат разчетени, ако не се знае техният Шифър, затова дословният превод често отвежда изследователи си в съвсем погрешна посока. Във връзка с казаното, голямата руска езотеричка Елена Блаватска пише: -“На въпроса “Защо адептите не издават това, което знаят”, би могло да се отговори - защо да правят това, след като предварително им е известно, че нито един учен няма да приеме това даже като хипотеза, а още по-малко като теория или аксиома”. Гениалният Лао Дзъ е още по-лаконичен: -“Възвишеният чуе ли за Пътя, поема по него. Посредственият чуе ли за Пътя, ту тръгва по него, ту го изгубва. Низшият чуе ли за пътя, гръмко се разсмива. Ако не се разсмиваше, това нямаше да бъде Пътят”.
Освен всичко друго, въпросните Адепти имат и едно друго огромно предимство, че за тях са достъпни АКАШОВИТЕ ЗАПИСИ/1/, на които са отпечатани всички събития, случили се някога на Земята и…всичко, което предстои да се случи! Ако днешните ни представи за Миналото са изцяло изопачени, има сериозни индикации, че на бъдещото, във всяко едно отношение по-извисено и етично човечество, достъпът до това Сакрално Хранилище на Знанията ще бъде отново разрешен. Тогава всеки човек с помощта на своето “шесто чувство” /сетиво/, което е самата интуиция, ще може сам да пътува напред или назад в условното Време и да сверява своите познания. Казвам “пак” защото, като брилянтни ясновидци, нашите Предци някога са си служели с Акаша като с най-обикновен наръчник.
За разлика от Хаоса, КОСМОСА, който обитаваме, предполага пълен Ред и Хармония. През всички отминали ЕОНИ/2/ той с огромно търпение и любов е моделирал, както психическите ни качества, така и нашето физическо тяло, което не винаги е изглеждало като сегашното. Всеки скептик би попитал “защо да ни се оказва чак такова специално внимание”, а отговорът е, че ние - ХОРАТА представляваме много важна брънка от цялостната Вселенска Еволюция. Всеки отделен Човек е уникална “сборна точка”, в която се преплитат и се трансформират по един неповторим начин влиянията на всички видими и невидими от нас небесни обекти, а ние, от своя страна, излъчваме към тях резултатно лъчение с определена честота, от която те определено се нуждаят. –“Човекът е онази арена, където се разгръщат действията на всички НЕБЕСНИ СИЛИ/3/ и Същества”- твърди д-р Рудолф Щайнер, като под този израз визира Божествената и Духовна Йерархия, познаването на които е важна част от базисните знания за Вселената. Взаимоотношенията Космос - Планета - Човек са прекалено сложни, за да бъдат опростени до любимото клише на кабинетните учени за “земните катаклизми и климатични изменения”, които, според тях, са формирали живота и мисленето на древните. Думата “случайно” пък е оръжие от арсенала на Атеизма, който през ХХ век нанесе сериозни поражения върху душевността на милиони хора. Неговите апологети отхвърлят изцяло идеята за съществуването на Бог, да не говорим пък за това, че цялата ни история е била планирана и режисирана от Него. Имало е дори случаи, в които, за да бъде съхранен Първоначалният Божи Промисъл, са били нанасяни и сериозни корекции. В някои от своите “Беседи”, Учителят Беинса Дуно /д-р Петър Дънов/ акцентира върху цената на нашето Земно Обучение, която се оказва…неизчислима в наши пари. Той постоянно засяга въпроса за тясната връзка между нашето Битие и тази на многотърпеливата ни планета: -“Земята, както и всички същества, диша. Земната кора се повдига и спада на височина 25 см. Едно велико и разумно същество регулира дишането на Земята и на всички живи същества. Ритъмът в дишането на хората съвпада с ритъма в дишането на Земята. Бурите на Слънцето са неговото дишане.”- твърди той. Оказва се, че ние сме на път да ликвидираме с нашата общо-човешка Карма, защото тя вече е изплатила своята планетарна Карма към …Слънцето. За нас е непосилно да си представим трансформациите, през които е преминала тя, преди да достигне до сегашния си, сравнително спокоен стадий, но те също са отразени върху Акаша. Въпреки, че я обитаваме от милиони години, ние познаваме донякъде само нейната повърхност, а титаничните процеси, които кипят в огненото й Сърце, тънат за нас в пълен мрак. Но, езотериците са категорични, че ЖИВОТА не е привилегия само на Земята, но че всички Звезди, Планети и техните Сателити, са населени със съответните, изцяло приспособени към тамошните специфични условия, форми на живот. –“Скептицизмът е бич за човечеството. Не сме сами нито на земята, нито във вселената. Много са паралелните светове. Много тайни спят скрити в земните недра.” – твърди световноизвестният български феномен Вера Кочовска. От своя страна Учителят Беинса Дуно тълкува странният библейски текст, че Бог проявява Светлината много преди да създаде Слънцето по следния начин: -“Светлината това е творчески акт на Великата Природа. Тя разграничава битието от небитието, временото от вечното, реалното от преходното, а Слънцето е само един акумулатор на тази светлина.”
Това, че АРИЙСКИЯТ ни ЕГОЦЕНТРИЗЪМ/3/ и ограничените възможности на нашите отдавна закърнели сетива, не ни позволяват да обозрем Живота в неговата всеобхватност и приказно разнообразие, в никакъв случай не означава, че то не съществува. Та, ние не си даваме сметка дори за паралелните цивилизации, с които, както се казва, обитаваме един и същи Дом. Например, мексиканският Учител Дон Хуан Матус казва, че НАСЕКОМИТЕ, които ползват същите елементи като нас /земя, вода, въздух и слънце/ излъчват Биополе от съвсем друг порядък. Някои от по-будните биолози вече започнаха да схващат, че любвеобилните Делфини са прекалено интелигентни, за да бъдат отнесени към…“Млекопитаещите”. Понякога световния океан изхвърлят останките на чудати обитатели на дълбините си, но, тъй като науката избягва да вземе отношение към артефакти, за които няма готови щампи, те попадат предимно във вестникарските рубрики на “небивалиците”, за да бъдат забравени колкото се може по-скоро.
Съществуват достатъчно писмени документи, устни предания и множество предмети с “неизяснен произход”, които свидетелстват за нашите трайни контакти с извън-земните форми на живот. Те зачестиха особено много през ХХ век, защото, чрез тези, сравнително понятни за нас, внушения, Вселената се стреми да ни изкара от състоянието на “щастливо неведение”, в което тънем дори спрямо самите нас. Така ние се оказахме заставени все по-често да поглеждаме нагоре към Небето, където НЛО /много обичам тази смехотворна квалификация!/ най-нахално задминават нашите напълно идентифицирани самолети и ракети. Въпреки разумните доводи на политиците, че такива видения са присъщи само на лудите, вече все повече хора се интересуват от тези наши “чудати събратя по разум”. В този добре координиран заговор против цялото човечество, решаващата роля е поверена на психиатрите, чиито диагнози се оказват все по-неадекватни на новите реалности. Нещо повече, тъй като в бъдеще “контактите с дълбокия Космос” ще се задълбочават още повече, това ще породи невиждано разнообразие от нови, напълно непознати човешки емоции. Това се вижда от факта, че всяко нова поколение отхвърля все по яростно установените схващания и правила, с които ни манипулира т.нар. “световен елит”, присвоил си привилегията да мисли вместо нас. Пробуденият интерес към “другите себеподобни” свидетелства, че нашият КОЛЕКТИВЕН РАЗУМ/5/ вече е достигнал онези критични параметри, които ще ни позволят един ден, без удивление или страх, да осъществим реален контакт с тях. Ето защо на този толкова важен ПРЕДЕЛ са ни необходими Истинските Знания, подменени със съвремената лъже-наука, която Е. Блаватска определя като “изкривена древна Мисъл”. Но, от друга страна, тя напълно съответства на нашия деформиран Морал, с който също, час по-скоро, трябва да се разделим. Очите ни са все така мокри от непрекъснатите ни хлапашки побои “за надмощие”, с което се отличава както обозримото ни минало, така и…срамно настояще. Извинява ни само това, че едва от някакви си 2,000 години започна изграждането на едно от по-висшите ни енергийни полета – така нареченото “Тялото на Любовта” или “Христово тяло”, която ще ни помогне да се превърнем в Божии ДЕЦА. Тласъкът към този епохален прелом беше даден от ЙЕШУА Бен Йосиф – Ха НОЦРИ /Назореят!/, чието лично име, неслучайно означава ЛЕЧИТЕЛЯТ! Чрез неговата изключителна земна Мисия беше спрян нашият хилядолетен Инволюционен /деградивен/ път надолу и се даде тласък на Еволюционния /градивния/! Но, това “слизане” или, по-скоро - сгромолясване Надолу, също е било част от Големият Божи Замисъл, защото само така можехме да усвоим Същността и Цената на библейската КАЛ - Материята. Безценният опит от този важен космичен Урок е отразен в “Притчата за Блудния син”. Впрочем, чрез тази приказна форма са формирани Морала и Мирогледа на всички човешки поколения преди циничните ХІХ и ХХ векове, когато всички общовалидни ценности бяха сведени единствено до виждането и пипането, презастраховането и ояждането. Но, на български, който е един от най-съвършените съвременни езици, думата “БОГат” означава “онзи, у когото живее Бог”, а не човек заграбил повече, отколкото му е нужно. Та, въпросната Притча е създадена, за да не се забрави никога защо сме тук на Земята и че предстои един ден пак да се върнем в обятията на нашият Небесен Баща. От Него ни отдалечи нашата пробудена Сетивност, но висшето ни АЗ, т.е. – САМО-СЪЗНАНИЕТО ни ще ни върне отново в РАЯ, който не се намира някъде…в Безкрая, а в чистата и пробудена Душа на всеки един човек.
За три години съзнателна работа Учителят Иисус превключи общочовешкото Съзнание на по-висша октава, затова сега единствено от обединените усилия на всички ни ще зависи кога ще достигнем мечтаното “Ново Небе” /Мирогледа/ и ще видим с очите си “Новата Земя”/Битието/.
Много исках до приключа предисловието с тези позитивни благопожелания, но не мога да подмина едно друго модерно и много опасно заблуждение, което лансира от висотата на многото си пари богаташът Ерих фон Деникен. Той е убеден, че човешкият живот и всичките ни достижения са “дело на извънземните”, а подобна хипотеза омаловажава всички еволюционни етапи, през които е преминало нашето сложно развитие, през които, падайки и ставайки, грешейки и разкайвайки се, ние бавно, но сигурно, се предвижваме НАПРЕД. Тя е по-опасно дори от атеизма, защото засяга нашето конкретно Място и Роля в разноликото Космично семейство. Заиграването с тази глобална тема, обижда в еднаква степен нас и Бог, който ни е поверил една малка, но явно много специална задача в своята Цялостна Програма. Другият голям български феномен Слава Севрюкова е убедена, че “хипотезата за засяване на живота от извънземни същества” е несъстоятелна. - “Нашата цивилизация не е плод на техните действия” и ние “Не сме космическа колония”! – твърди тя.
Въпросният Деникен прекара целият си съзнателен живот да доказва, че е изключено “лилипути” като нас да са построили огромните някогашни градове и храмови комплекси. Предполага се, че за да се захване с археология и палеонтология е изчел томове книги, които, обаче те не са му помогнали да проумее, че въпросните смайващи мегалити са напълно адекватни на физическия ръст и огромен интелект, който са притежавали нашите Предци - Лемурийците и Атлантите. Между тях и нас се стеле огромната БЕЗДНА на милионите години, което ни задължава да престъпваме крайно внимателно към нейният Ръб. Но, освен да ни респектира, тя трябва и да ни предизвиква – щом на този етап не можем да я преодолеем, то поне да се опитаме да я…осмислим. А това не е непосилна задача – спомена за “Онези времена” е кодиран в Гените и Подсъзнанието на всеки един от нас и те могат да бъдат възпроизведени, но чрез…Чистота и Озарение.
***
Думите само ни пречат да се разбираме.
Зрящо е само Сърцето. Най-важното не
се вижда с очите...”
А. Екзюпери
